Църква "Св. Рождество Христово"
/с. Арбанаси - на 35 км. от с. Вонеща вода/
Храмът “Рождество Христово” има сложна и продължителна история. През втората половина на XVI в. е издигнат храм, който е заемал обема на сегашния наос. Зографията му е завършена през 1597 г. През втория строителен етап към вече съществуващата църква са пристроени параклис от север и притвор от запад, обединени от открита, засводена Г-образна галерия от север и екзонартика от запад. Строителните дейности са извършени в периода между 20-те години на XVII в и 1632 г. По време на третия строителен етап междуарковите пространства на преддверието, галерията и екзонартиката са зазидани с тънка каменна зидария. Оформени са прозоречни отвори, защитени с метални решетки. Хронологическите граници в които се вмества зазиждането е времето след 1632 г. и преди 1643 г. Цялата вътрешност на църквата е покрита със зография, изпълнението на която е станало на етапи – 1597 г., 1632 г., 1638 г., 1643 г., 1649 г., 1681 г.
В рамките на тези близо девет десетилетия възниква уникален стенописен ансамбъл, който няма равен в българските земи по тематична широта и енциклопедичност. Иконографската програма в наоса е опростена и достъпна за възприятие. В конхата на апсидната ниша са представени допоясна фигура на Богородица Платитера, Евхаристия и Мелисмос. В първия регистър разположен по северната и южна стени на наоса са изобразени светци-войни – св. Димитър, св. Георги, св. Нестор и светци-лечители и безсребреници: св. Козма, св. Дамян, св. Пантелеймон, св. Трифон. Регистърът над тях е зает с фриз от медалиони, в които са представени бюстови изображения на многобройни християнски светци и светици. Следващите два регистъра са заети от сцени илюстриращи Празниците, Страданията и Чудесата Христови. В горната част на западната стена е изписана сцената “Преображение Господне”. Под нея е разположена голямата многофигурна композиция “Успение Богородично”. От двете си страни тя е фланкирана от по-малките като мащаб сцени “Рождество Богородично” и “Въведение на Мария в храма”. Първият регистър е зает от изображенията на св. св. Константин и Елена, св. Кирияки и св. Параскева. Върху свода се извисяват внушителните изображения Христос-Емануил, Христос-Пантократор и Новозаветна Троица. Иконостасната преграда е великолепно творение на дърворезбарското изкуство, изработено по поръчката на фамилията Кантакузин.
Църква "Св. Архангели Михаил и Гавраил"
/с. Арбанаси - на 35 км. от с. Вонеща вода/
Храмът “Св. архангели Михаил и Гавраил” представлява издължена по оста изток-запад масивна каменна постройка, покрита с двускатен покрив. Фасадите са раздвижени от плитки псевдоконструктивни ниши и засводени в горната си част прозорци. Най-пластична е източната стена, където са оформени две петстенни апсиди.
Църквата има сложна архитектурно-композиционната схема. Входът е към вътрешността на храма е от запад. Същинската църква се състои от олтар, наос и притвор, ситуирани последователно по надлъжната ос. От северната страна е разположен параклис, посветен на св. Параскева и обширно преддверие.
Олтарът е отделен от останалата част на църквата посредством дърворезбен иконостас. В центъра му се намира каменен св. Престол. Наосът е еднопространствен, на южната и северната му страна са оформени дълбоки певници. Покрит е със свод и полусферичен сляп купол. Притворът, параклисът “Св. Параскева” и преддверието са покрити с полуцилиндрични масивни сводове, укрепени с аркови пояси.
Във вида достигнал до наши дни, храмът е изграден в последната трета на XVII в. Преди това на същото място е съществувала по-ранна култова постройка, издигането на която е станало в края на XVI – началото на XVII в. При преустройството извършено в последната трета на XVII в., апсидната конха и част от източните стени на стария храм са включени в обема на новата църква. Зографията в наоса е изпълнена в края на XVII в. В апсидната конха е представено изображение на Богородица Платитера с два архангела. В източната част на свода са изписани Йоан Кръстител и Христос Емануил, а в западната – Архангел Михаил и Христос Вседържател. Центърът на широкия купол е зает от композицията “Новозаветна Троица”. Под нея е зографисан кръгов фриз с “Дейсис” сред групи на небесните войнства, представящи Небесната литургия. В пандантивите на купола са изписани фигурите на четиримата евангелисти – св. Йоан, св. Лука, св. Марко и св. Матей.
Църква "Св. Димитър"
/с. Арбанаси - на 35 км. от с. Вонеща вода/
Храмът “Св. Димитър” е разположен в сегашната централна част на с. Арбанаси. Представлява издължена по оста изток-запад масивна каменна постройка, покрита с двускатен покрив. Размерите и са 25,70 х 10,80 м. Основният строителен материал е ломен камък, спойката е хоросанова, за изравняване на редовете са използвани дървени сантрачи. Обемът на сградата е лаконичен, стените са плътни, единствено прозоречните отвори им придават някаква пластичност. Достигналата до наши дни църква има сложна архитектурна композиция. Олтарът, наосът и притворът на същинския храм са разположени последователно по оста изток-запад. Апсидата е полукръгла, пред нея е разположен каменен св. Престол. От двете страни са оформени дълбоки, полукръгли в горния си край ниши изпълняващи функциите на протезис и дяконикон. Наосът на църквата е еднопространствен, като в средата на северната и южната му стена са оформени два аркосолия. Връзката с притвора се осъществява чрез вход на западната стена, който се затваря с масивна дървена врата. Разположеният от северната страна на наоса параклис е еднопространствен. Апсидата е полукръгла, а пред нея в средата на олтарното пространство има каменна олтарна маса. Същинската църква и параклисът са обединени чрез Г-образна масивно изградена галерия. На северната и западната и стени има оформени входове, водещи към вътрешността на храма.Стенописната украса на същинската църква е завършена през 1621 г. За това съобщава ктиторски надпис, разположен над входната врата, върху западната стена на наоса. В него са упомената имената на дарителите с чийто средства е изпълнена зографията – арбанашкият първенец Георгиос и съпругата му Фрагула. Приписка в хроника на Псевдодоротей Монемзасийски съобщава, че преписът е направен от йерей Стилян и завършен на 29 май 1622 г. в църквата “Св. Димитър” в Арбанаси. Иконостасната преграда на черквата е изработена през 1794 г. със средствата на дарителите Диму и Лада. През 1834 г. по настояване на търновския владика Иларион Критски е направен ремонт на покрива и на оградния зид на църковния двор. През 1850 г. в храма “Св. Димитър” е извършен изборът на викариен епископ на Търновската митрополия.
Стенописната украса в същинската църква е частично запазена и към настоящия момент е в етап на реставрация. По стил, колорит и рисунък зографията се нарежда сред водещите художествени достижения на късносредновековната монументална живопис. Уникално за църковното изкуство на Балканите е разполагането на Древо Йесеево върху люнета на източната стена. Към най-добрите образци на живописта от XVII в. принадлежи и изображението на темата за Страшния съд. Иконографската му формула следва традицията на късновизантийското изобразително изкуство. При археологически и архитектурни изследвания на паметника е установено, че преди появата на завършената през 1621 г. църква, сегашният параклис е съществувал като самостоятелен храм. Изграждането му се отнася към средата на XVI в., което го прави най-ранният култов паметник издигнат в Арбанаси. От този период на съществуване на храма е запазена зография, илюстрираща житиен цикъл на св. Георги. Добре се различават сцените: Георги и император Диоклетиан, мъченията на Георги в тъмницата с поставянето на камък върху гърдите и клада под краката му, хвърлянето му в ямата с негасена вар, мъченията върху колелото, обезглавяването на светеца. Това което характеризира тази живопис е яркият колорит, издължените пропорции на фигурите, усещането за стегнатост и равновесие в търсенето на композиционното решение.
Църква "Св. Георги"
/с. Арбанаси - на 35 км. от с. Вонеща вода/
Храмът “Св. Георги” се намира в югозападната част на с. Арбанаси. Представлява масивно изградена каменна постройка с размери 21 х 10,05 м, покрита с двускатен покрив.
Черквата е еднокорабна, едноапсидна, с притвор от запад и галерия от север. Входът е от север и въвежда в галерията. Тя и притворът са с дъсчено покритие приковано към гредоред. Наосът е покрит с полуцилиндричен свод със смесена конструкция – тухли до първите третини над петите и горна част от цепени бичмета върху дъбови укрепителни ребра. Апсидата е полукръгла, слабо изявена навън. Пред нея е намира олтарна маса с масивен цокъл, измазан с глина. От двете страни на апсидата, с различна височина от пода са изградени две ниши, имитативно изпълняващи ролята на протезис и диаконикон. При археологически и архитектурни изследвания е установено, че в обема на сегашния наос е съществувал по-ранен храм. Той се е състоял от олтар, наос и притвор засводени масивно. Издигането му се отнася към втората половина на XVI в. В подкрепа на това се явява датировката на стенописите в апсидата - изображение на архидякон Стефан вляво от нея и протезисната ниша, които са от последната четвърт на XVI в. От 1569 г. е иконата Архангел Михаил, стояла в царския ред на иконостаса. Основната част от иконостасната преграда – царски икони, дейсисен фриз и венчилка са изпълнени през първото десетилетие на XVII в. (около 1616 г.). Царските двери на иконостаса датират от 1678 г. През 1838 г. и 1843 г. тревненски майстори надживописват иконите и царските двери.В средата на 70-те години на ХХ в. реставраторът Серджо Пигацини сваля стенописната украса на църквата с идея, тя да бъде върната на място след като се приключи с архитектурното укрепване на сградата. За съжаление този проект не е реализиран и е невъзможно да бъде видяна великолепната живопис от началото на XVIII в.
Църква "Св. Атанасий"
/с. Арбанаси - на 35 км. от с. Вонеща вода/
Храмът е издигнат през 30-те години на XVII в. Зографията на църквата е завършена през 1667 г. според ктиторския надпис разположен в наоса. В него са упоменати имената на дарителите – архонт кир Мано и съпругата му Василиси, кир Василиос и съпругата му Деспо, и архиерействащия по това време митрополит Герасим II Какавелас. Иконографската програма на храма “Св. Атанасий” е опростена и достъпна за възприятие. Традиционно е иконографското решение на олтарното пространство. Апсидната конха е заета от мащабно изображение на св. Богоридица Платитера. Под нея представена композицията “Поклонение на жертвата”. От двете и страни са изображенията на църковните отци-литургисти – св. Василий Велики,св. Григорий Богослов, св. Атанасий Александрийски и др. В първия регистър на южната стена са представени изображенията на св. Модест, св. Спиридон, св. Ахил, св. Антипа и др. Над тях по цялото протежение на стените на олтара и наоса преминава фриз с бюстови изображения на светци. Върху северната стена на наоса в 14 сцени е развит цикълът на Христовите страдания: “Умиване на нозите”, “Тайната вечеря”, Целувката на Йуда”, “Носене на кръста”, “Разпятие” и др. Цикълът на Великите празници е разположен върху южната стена. Представени са сцените “Сретение”, “Кръщение”, “Преображение”, “Възкресението на Лазар и “Влизане в Йерусалим”. Западната стена на наоса е заета от голямата многофигурна композиция “Успение Богородично”. От двете страни тя е фланкирана от по-малките по мащаб сцени: “Рождество Богородично” и “Въведение на Мария в храма”. Върху свода се извисяват внушителните изображения на “Христос Пантократор”, “Новозаветна Троица” и “Христос Емануил”.
Иконографската програма на притвора е посветена на култа към Божията майка. Изобразена е на свода като “Кехаритомени” – (изобразителна интерпретация на църковното песнопение “О тебе радуется) тя дава облик на украсата на стените, където в в 24 сцени е развит пълния цикъл на Богородичния акатист. Върху източната стена над вратата към наоса е изписан патронът на църквата - св. Атанасий Александрийски. В тази част от храма широко е застъпено присъствието на изображения на жени-светици – св. Петка, св. Марина, св. Анастасия, св. Екатерина, св. Ирина и др. Стенописването на параклиса “Св. Харалампий” е завършено през 1726 г. Нейни автори са тревненските зографи Цоню и Недю. В апсидата те са нарисували “Св Богородица Ширшая небес”, под нея – “Поклонение на жертвата”. Върху южната стена са представени изображенията на св. Григорий, св. Никола, св. Атанасий” и св. Спиридон, а срещу тях - дяконите св. Роман и св. Стефан. В западната част на северната стена е разгъната темата “Страшния съд” със своите традиционни сюжетни детайли. До нея са композицията “Дейсис” и фигурите на св. св. Константин и Елена.
Манастир "Св. Никола"
/с. Арбанаси - на 35 км. от с. Вонеща вода/
Девическият манастир „Св. Никола'” е разположен в малка долина в югозападния край на с. Арбанаси, на 5 км от Велико Търново. Манастирът е основан през XIII в. През 1393 г., когато Търново пада под османска власт, е разрушен. Възобновен е през 1680 г. Тогава е построена сегашната църква и параклисът „Св. Илия”, чиито стенописи са запазени и до днес. През XIX в. Арбанашкият манастир се превърнал в девически и негова първа игуменка станала Теодора Христова от Търново. През 60-те години на XIX в. в манастира живеели около 40 монахини и макар че бил девически, често бил посещаван от борци за национално освобождение срещу османската власт. По време на Руско-Турската война (1877-1878 г.) руските военни части са били разквартирувани в село Арбанаси, а монахините от манастира „Св. Николай Чудотворец “ са им помагали. В знак на благодарност манастирът получава като дарение иконостас от Русия. Много от иконите също са подарени от руски воини.
След Освобождението (1878 г.) Арбанашкият манастир започнал да запада, а през 1913 г. всичките му сгради без църквата били разрушени от земетресение. Впоследствие манастирските сгради били издигнати отново. И днес манастирът е девически и действащ. Представлява комплекс от черква, жилищни сгради и параклис.
В църквата „Свети Никола" се намира чудотворна икона на Богородица. Според легендите тя помага най-много за зачеване. Жените, които искат да станат майки, задължително изпълняват следния ритуал - след молитвата пред Божията майка поставят монета на иконата. Ако стотинката залепне, значи Богородица ще ги чуе. Падне ли паричката, желанието за рожба няма да се осъществи. Празникът на светата обител е на 6 декември (Никулден). В манастира се продават информационни материали и сувенири.
Манастир "Света Богородица"
/с. Арбанаси - на 35 км. от с. Вонеща вода/
Манастир „Света Богородица” се намира в северозападната част на селото, на пътя Търново -Горна Оряховица.
Основан е по времето на Второто българско царство, а най-вероятно църквата е била част от крепостта Каменец на Иванко, от рода на Асеневци. За изграждането му съдействал патриарх Евтимий по време на размирните години когато България била разделена от Шишмановци. По това съдим от плочите с надписи намерени както тук, така и в Патриаршеския манастир „Света Тройца”. Манастирът бил разрушаван на няколко пъти от турците. След падането на Царевец, Арбанаси също било опожарено и разрушено, от което останали няколко къщи и манастира. Последното нападение е от кърджалии в 1798 г.
През османския период, не се знае през кой век, обителта била нападната и опожарена. Няколко монаси незабелязани успели да скрият иконата на св. Богородица в скалите до църквата. Дълги години двора буренясвал, манастирът бил в развалени и станал пасбище за овце. Един ден едно овчарче, след като се прибирало от паша, чуло плач откъм онези същите скали без да вижда някого. Прибрало се и разказало на господаря си, който събрал хора и отишли при развалините. Не след дълго плачът отново се разнесъл, а когато наближили скалата видели в нея иконата на св. Богородица, която плакала че дълго време била в развалини. Прибрали иконата и не след дълго възобновили разрушеният храм.
Църквата е запазена и до днес такава – ниска, еднокорабна, едноабсидна, продълговата (6 на 18 м), с две предверия. Предполага се, че това станало през 1680 г., същата година се вижда и под самата врата на женското отделение, където има полуразрушен и замазан с вар надпис на гръцки. От друга страна, от разчитането на числата по фреските в женското отделение ни отнасят към 1603 г. Чудотворната икона св. Богородица Троерука се пази в храма и е поставена в отделен иконостас (проскинетарий). Разположена е в помещението след притвора. Обкована е със сребро и над ръцете на Богородица има една по-голяма (оттук и е името и Троеручица).
До стария иконостас е поставена сребърна кутия с мощите на св. Екатерина и св. Модест. От забележката на кутията се вижда, че те са подарени от игумена на Киево - Печерската лавра в Русия през 17 век. Игуменът архимандрит Кирил бил по произход българин и бил приел монашеството именно в Арбанашката обител. След разрушаването му заминал за Русия и станал игумен. Научавайки че светата обител е възстановена, донесъл мощите като дарение. Има известие, че църквата била енорийска до 1716 г. и се превръща в манастир от йеромонах Данаил, брат от Троянския манастир, който го напуснал заради гонението му от ловешкия епископ Дионисий, защото Данаил забранил да се чете на гръцки в църквата и да не убит от хората му избягал. Църквата е без купол, сводеста, а на стената до входа е закачена иконата св. Богородица. Входа е от север, но има още един от запад който е зазидан.
Музей "Констанцалиева къща"
/с. Арбанаси - на 35 км. от с. Вонеща вода/
Това е една от големите запазени и богато украсени къщи в Арбанаси и датира от XVII в. По-късно къщата е купена от Атанас Костанцалията, под чието име е известна и днес. По време на земетресението през 1913 г. тя е разрушена. По-късно е откупена от Леон Филипов, реставрирана с негови средства и предадена на музея. Къщата е разположена на самата улична линия, от другите страни дворът е ограден с висок зид. Тя е на два етажа, долният е от камък, а вторият е от дърво. В приземния етаж е жилището на пазача (състои се от две помещения), стая за прислугата, маза, складове за стоки, конюшни за няколко коня, скривалище и три стълбища.
Входът на къщата е със здрава врата, обкована с широкоглави гвоздеи. Входът за избите също има решетка. До втория етаж се излиза през главния вход. Той се състои от голяма приемна, гостна (хает), вдясно е зимната спалня, а другата врата от хаета отива за коридора разпределител (фхоризмото). Отляво на коридора е заседателната стая. а отдясно са кухнята, столовата, сервизните помещения. В дъното на коридора врата отвежда до лятната спалня. Срещу нея е вратата на черния вход, а до него чрез малко преддверие се влиза в специалната стая за родилката. Цялостната вътрешна украса на таваните e гипсова и дървена (с профилирани летви, дърворезба по долапите) - свидетелства за културата, вкуса и изискванията на стопанина към майстора строител. след реставрацията през 1958 г. в къщата е подредена експозиция, показваща бита през XIX в.
Виртуална разходка
