Преображенски манастир
/43 км. от с. Вонеща вода/
На 7 км. от Велико Търново, под непристъпните отвесни скали над левия бряг на р. Янтра, в гористия пролом на Дервента се намира Преображенският манастир. Пътят за манастира се отклонява вляво от централната магистрала Велико Търново – Русе. По големина той е първи във Великотърновска област. Намира се плътно под пещерите на Бискалския венец на Беляковското плато. Началото му се крие в далечното средновековно минало. Счита се, че е основан около 1360 г. от царица Теодора-Сара и сина й Иван Шишман. Затова манастирът е наричан още “Сарин” или “Шишманов”. Средновековният манастир се намирал на около 500 м южно от сегашния. За това свидетелстват проведените през 1952 г. сондажни проучвания. Открити са фрагменти от стенописи в стила на Търновската живописна школа, от търновската трапезна керамика, декоративни кръгли и четирилистни устиета и панички. В годините на османското иго манастирът е опожаряван няколко пъти от кърджалии и даалии, след което е изоставен и разрушен. През 1825 г. започва неговото възстановяване от известния родолюбец монаха отец Зотик. Разрешение за възстановяване на старата църква е дадено от султан Махмуд хан чрез специален ферман, издаден през 1832 г.
Сградите на манастира са застроявани постепенно и затварят един правоъгълник с двор, застлан с калдаръм. Главната църква “Преображение Господне” е започната през 1834 г. от майстор Димитър Софиялията, участник във Велчовата завера, а след обесването му е довършена от уста Кольо Фичето, който продължава строителството на комплекса. През 1837 г. той завършва югоизточното крило с малката гостна и оформя главния вход и колоната. Четири години по-късно, през 1861 г., изгражда камбанарията с часовника. Две години след това построява малката църква “Благовещение” върху подземния параклис “Св. Андрей”, строен през 1834 г. от Димитър Софиялията. След Освобождението, през 1891 г. е построен гробищният параклис “Възнесение Лазарево”. През 1984 г. отляво на главния вход е издигната висока триетажна сграда с помещения – трапезария, магерница, игуменица и библиотека. Свлачище по склона от североизток е разрушило монашеските килии и църквата “Благовещение”преди 25 години. Понастоящем манастирът е действащ и отворен за посетители.
Патриаршески манастир "Св. Троица"
/43 км. от с. Вонеща вода/
На 6 км северно от Велико Търново в подножието на красиви и внушителни отвесни скали, вдясно от шосето Велико Търново – Русе, се намира манастирът известен още като Патриаршески, Асенов или Шишманов. Възникнал е вероятно през XI в., около 1070 г. Останките от стария манастир се намират на 1 км северно от сегашните манастирски сгради. Името на манастира е свързано с книжовната дейност на монах Евтимий до избирането му за патриарх през 1375 г. Четири години по-рано Евтимий се завръща от Атонските манастири и се установява в манастира “Св. Троица”. Тук се отдава на книжовна дейност, създава прочутата книжовна школа, известна още като Търновско училище. Плод на съвместната дейност на Евтимий и учениците му от всички славянски страни е голямата правописна реформа, с която е установен нов единен правопис. В олтара и нартиката на църквата се намират римски паметници с надписи от Никополис ад Иструм.
Сегашната църква в манастира е изградена върху основите на по-стара църква прз 1847 г. от Кольо Фичето. За това свидетелства надписът, вграден от вътрешната страна над западния вход на църквата: “…обновися от основаня в лято Христово 1847 г., април, 9, майстор Никола Йованович от село Дряново”. Параклисът под предната аркада напомня за подобни строежи на Кольо Фичето.Иконите на иконостаса са работени от Захари Зограф, който е стенописал и църквата. По време на земетресението през 1913 г. църквата е разрушена. Спасени са някои от старите икони. Между тях е храмовата “Св. Троица” от 1708 г. с надпис “Рука даскал Коста Пенюв”. Под църквата има подземен параклис. В сегашния си вид манастирът е възобновен през 1927 г. До него може да се отиде през Самоводене или от Велико Търново по асфалтиран път.
Водопад Кая Бунар
/65 км. от с. Вонеща вода/
Хотнишкият водопад или наричан още Кая Бунар, е едно от онези кътчета в България, които разкриват в пълния блясък красотата и уникалността на българската природа. Това е малък оазис, който си заслужава да се види. Кая Бунар е разположен в покрайнините на село Хотница, на 14 км. от старопрестолния град Велико Търново. Хотнишкият водопад е предпочитана дестинация от любителите на природата и от местните хора, които идват тук,за да релаксират и да се откъснат от ежедневните си проблеми. Хотнишката каскада е идеално място за бягство от жегата през летни дни и за пикник с приятели и близки. Със сигурност няма да изпитате затруднения да откриете пътя към водопада. Преминава се през самото село, като в центъра е поставена табела, която указва накъде да поемете. До самия водопад се стига с кола и там има паркинг, където да оставите автомобила си.
От водопада започва и живописна екопътека, която тръгва нагоре по дървени стъпала в скалите и отвежда до невиждани красоти и девствени местности. Екопътеката е с дължина само 1.5 км., но се вие по течението на река Бохот и разкрива пред посетителите причудливи скални форми, малки водни каскади и вирчета, дървени мостчета и зелени била.
Хубавото е, че точно пред водопада Кая Бунар има просторна полянка и беседка. Там можете да поседнете и да се полюбувате на прелестта, спокойствието и прохладата на Хотнишкия водопад. Сигурно няма да сте единствените посетители, но местността определено е пленяваща и е добре човек понякога да посещава места като тези. Водопадът е висок около 30 метра и пред него има образувано бистро и ледено студено язовирче. Къпането във водопада е забранено, но никой не може да ви спре да се възхищавате на това райско кътче.
Капиновски манастир "Св. Никола"
/65 км. от с. Вонеща вода/
Капиновският манастир „Св. Николай Чудотворец” се намира на 14 км от Велико Търново и на около 5 км от село Велчево. Манастирът е обявен за художествен паметник на културата в брой 51 на Държавен вестник от 1973 г. Според вече несъществуващ надпис на мястото на днешната съборна църква е имало по-стар храм, построен през 1272 г., по време на царуването на цар Константин Асен-Тих (управлявал 1257 – 1277 г.). Има и други мнения, според които църквата е построена от цар Иван Асен ІІ (управлявал 1214 – 1241 г.) през 1228 г. При падането на Търновското царство под османско владичество манастирът е опожарен и изоставен.
През ХVІІ в. манастирът е възстановен благодарение на упоритостта на селяните от съседните села. Тъй като властите не давали официално разрешение за възстановяване дейността на манастира, хората го изграждали през нощта, а новите манастирски сгради опушвали с огън, за да изглеждат стари. След това Капиновският манастир е опожаряван още няколко пъти, но не преставал да функционира.
В началото на ХІХ в. започва обновяването му, а през 1835 г. майстори от Дряново изградили новата съборна църква, която поклонниците посещават и до днес. През 1865 г. започва и най-мащабното строителство в манастира. Тогава братята Хорозовски от град Елена, които по-късно се замонашват, даряват пари за изграждането на нова жилищна част с интересна архитектура. През ХІХ в. Капиновският манастир е важно религиозно средище, в него е открито и килийно училище. Монасите от светата обител вземат активно участие и в борбите за освобождение от османско владичество. В манастира е намерен триптих – поменик от 1700 г., който се съхранява в Археологическия музей в София. От ХVІІІ в. са запазени олтарни двери и резбен фриз. На иконостаса в главната църква и извън него посетителите могат да видят много интересни икони. От ХVІІІ в. са иконите „Св. Илия на колесница” с 12 житийни сцени, „Св. Димитър на кон”, „Въведение Богородично” и др. Капиновският манастир е действащ мъжки манастир като храмовия си празник чества на 6 декември.
Дряновски манастир "Св. Архангел и Махаил"
/35 км. от с. Вонеща вода/
Манастирът "Св. Архангел Михаил" е основан през Втората българска държава - началото на XII век в местността Църквището - в непосредствена близост до лятната резиденция на българските царе от Асеновата династия. По време на турското робство манастирът на два пъти е разрушаван и ограбван (ХІV и ХVІІ в.), но и бързо възстановяван, за да остане здрава твърдина на българския дух. На сегашното си място е възобновен през 1845 година, когато е построена е малката, вкопана в земята църква "Св. Архангел Михаил". Тя е каменна и безкуполна с осмостенна камбанария. Еднокорабната църква "Успение Пресветая Богородица" е от 1861 г., а иконостасът й е изработен през 1876 г. от Н. Йонков. Манастирът е бил крепост и убежище на българските будители и революционери. По време на Национално-освободителните борби е посещаван на няколко пъти от отец Матей Преображенски (Миткалото), а през 1871 г. - и от Васил Левски. През 1876 г., по време на Априлското въстание, тук се укрива четата на поп Харитон и с участието на Бачо Киро. След деветдневни сражения с многохилядна турска войска четата е разгромена, а манастирът е опожарен и разрушен до основи. Възобновен е през 1880 г., а през 1897 г. на мястото на построената през 1861 г. църква "Успение Богородично" е издигнат паметник-костница на загиналите въстаници.
Манастирът е разположен сред живописния пролом на Дряновска река, където високи варовикови скали ограждат пролома като недостъпни стени на крепост. Отстои на 5 километра югозападно от Дряново, на 15 километра от Габрово. Над манастира, сред отвесните скали, се намира пещерата "Бачо Киро", обитавана според специалистите още през старокаменната епоха. Манастирът е действащ, мъжки. Днес той е една от най-почитаните светини на България, национален исторически паметник и предпочитан туристически обект. В манастира се предлага настаняване и храна. В непосредствена близост е природната забележителност - пещерата "Бачо Киро" (открита за посещения) с водопад и карстов извор. Обявен е за паметник на културата.
Пещера "Бачо Киро"
/35 км. от с. Вонеща вода/
Пещера "Бачо Киро" се намира в района на Дряновски манастир, в живописните каньони на р. Андъка и р. Дряновска. Отстои на 300 м. от манастира "Св.Архангел Михаил" в отвесна варовикова скала висока 25 м. на 335 м.н.в. Тя е първата благоустроена пещера в България от Дряновските туристи още през 1937 г., а името си получава през 1940 г. в чест на героя от Априлското въстание Бачо Киро. През 1962 г. е обявена за природна забележителност. Пещерата представлява сложен четири-етажен лабиринт от пещерни галерии и разклонения около 3600 м. За посетители е оформена благоустроена част от 700 м. Образувана е в три основни посоки изток, североизток и югоизток от подземно течащи реки в здрави оргонски варовици, оформени на дъното на топло вредно море. Геоморфоложките проучвания дават основания да се приеме, че оформлението е продължило 1800000 години. Нейното образуване е тясно свързано с развитието на долината на р. Дряновска и нейния приток р. Андъка.
С течение на времето реките оформят пещерните галерии и зали, това е станало в границите на младия терциер и кватернер. Това е първичния етап на образуване на пещерата. От тук насетне започва вторичния, идва художника – карстовите води. Неуморните капки вода, обогатени с варовиково вещество, в продължение на стотици хиляди години постепенно ваяли красивите пещерни форми – сталактити, сталагмити, сталактони, придали им най-причудливи форми. Eфектното осветление предлага на посетителите възможност да видят причудливите образувания на природата, получили наименования според видяното: Дъждовна зала, Каменното цвете, Тополите, Езерото на щастието, Концертна зала, намира се на 18 м.н.в. Преддверието, Медузите, Мечата пързалка, Меча поляна, Самотен сталактон, Зала на Поп Харитон, Слона, Пещерното ухо, Чистилището, Трона, Пещерния орел, Приемна зала със стотици форми и образования.
Килифаревски манастир "Рождество Богородично"
/15 км. от с. Вонеща вода/
Килифаревският манастир „Рождество Богородично” се намира на 16 км южно от Велико Търново и на около 5 км от град Килифарево. Манастирът, заедно със стенописите и иконостаса на църквата, е обявен за художествен паметник на културата в брой 51 на Държавен вестник от 1973 г. Килифаревският манастир е основан около 1350 г. от св. Теодосий Търновски (български духовник и отшелник, канонизиран за светец), който бил подпомогнат от цар Иван Александър (управлявал 1331 -1371 г.). Преди да бъде унищожен от османските нашественици през 1393 г., манастирът е развивал книжовна дейност - пишели са се и са се превеждали жития, проповеди, богослужебни книги и др. На днешното си място светата обител е построена отново през 1718 г., но през 1793 - 1798 г. отново е разрушена. 
Повторното му възстановяване му започва през 1842 г., когато майстор Колю Фичето (известен български майстор строител от ХІХ век) започва да изгражда едновременно църквата „Св. Димитър” и жилищните сгради. За новата църква са използвани материали от стария храм. Старата църква „Рождество Богородично” е превърната в параклис, посветен на св. Теодосий Търновски. В манастира има още един параклис - „Св. Иван Рилски”, като всички са част от църквата „Св. Димитър”. В църквата посетителите могат да видят иконостаса, изработен от тревненски майстори, както и няколко впечатляващи икони. Килифаревският манастир е действащ девически манастир. Храмовият му празник е на 8 септември. Ако туристите имат желание, служителите в манастира могат да им разкажат повече за историята му.
Боженци
/50 км. от с. Вонеща вода/
На 16 км. източно от гр. Габрово, на 750 м надморска височина, разположен на двата бряга на река Божанка се намира Архитектурно-исторически резерват Боженци (Bozhentsi). Селото е малко, но с повече от 600-годишна история. Запазило е автентичния си старинен вид от епохата на Възраждането, както и ценни архитектурни и етнографски паметници. Легендата разказва, че при падането на Търново под турско робство, овдовялата болярка Божана тръгва с децата си да търси убежище. На това място в Балкана, Божана спира и поставя първия камък на селището, което по-късно е кръстено на нейно име. Социално-икономическият подем в България през 18-ти век оказва благоприятно влияние и в селото започва бърз икономичеки подем. Населението се занимава предимно с търговия. Главни стоки са меда, кожите, вълната. Замогнало се чрез развитието на животновъдството, занаятите и търговията, селото променя и архитектурния си облик. Боженските къщи са имат висок долен етаж, външно стълбище и веранда, от която се влиза в гостна, после в кухня. Обзавеждането е впечатляващо - стените са с дървена облицовка, таваните - резбовани и украсени с разнообразни мотиви. Високите каменни огради, кованите дъбови врати, малките калдаръмени улички, каменните чешми и мостове носят неповторима атмосфера. В наши дни са останали над 100 къщи с над 100-250 годишна история. Населението наброява 40 души. От 1964 г. с.Боженци е обявено за архитектурно-исторически резерват.
Архитектурно-етнографски комплекс "Етър"
/45 км. от с. Вонеща вода/
Архитектурно-етнографският комплекс „Етър” се намира в покрайнините на град Габрово. Представлява музей на открито, чиято цел е да покаже какви са били архитектурата и битът на Габрово и района през втората половина на ХVІІІ в. и началото на ХІХ в. Архитектурно-етнографският комплекс „Етър” е създаден през 1964 г., а е обявен за архитектурно-етнографски паметник на културата с национално значение с брой 101 на Държавен вестник от 1971 г. Комплексът се намира на 9 км от Габрово, за улеснение на посетителите има редовни автобусни линии от града. В музея има общо 50 обекта - къщи със занаятчийски работилници, водни съоръжения и други сгради. Тук се намира и единствената в България колекция от технически съоръжения, задвижвани от вода - валявици, воденици, тепавица, точило и др. На занаятчийската чаршия (централната търговска улица) в Етър могат да се видят 16 къщи, точни копия на сгради, съществували в миналото в Габрово и региона. 
На занаятчийската улица посетителите могат да наблюдават в реално време работата на майсторите. Представени са множество занаяти – хлопкарство (изработка на ковани хлопки – звънци за животни), грънчарство, шекерджийство (изработка на захарни изделия), кожухарство, бакърджийство (изработка на медни съдове) и др. Освен че наблюдават автентичната технология, по която работят майсторите, посетителите могат да си закупят изделията, сътворени пред очите им. При предварително запитване от комплекса организират и курсове за обучение в традиционни занаяти. Посетителите на Етър могат да станат свидетели и на възстановки на традиционни обичаи по време на празници като Лазаровден (осем дни преди Великден), Гергьовден (6 май), Еньовден (24 юни), Илинден (20 юли) и др. През първите петък, събота и неделя на месец септември всяка година в архитектурно-енографския комплекс “Етър” се провежда Международният панаир на народните занаяти. По време на панаирните дни майстори от страната и чужбина представят изделията от занаята, който владеят. Панаирът се организира от Министерството на културата и община Габрово. Всяка година в комплеса се организират детски конкурси за изработване на сурвакници, мартеници и плашила. През май се провежда пленер на детската рисунка. Всяка събота и неделя през летния сезон на открито или в къщите на занаятчийската улица се правят демонстрации на различни стари домашни занятия - боядисване с растителни багрила, източване на грънчарско колело, плетене на изделия от царевична шума. На територията на архитектурния комплекс има и хотел, в който посетителите могат да отседнат, и ресторант, в който да опитат традиционни ястия, приготвени по стари местни рецепти.
Музей на Хумора и сатирата
/37 км. от с. Вонеща вода/
Домът на хумора и сатирата в Габрово е уникален по своята същност. Той е единственият в света музей, посветен на хумора. Музеят е открит на 1 април 1972 г. Той е наследник на местния фолклорен хумор и веселите карнавални традиции на град Габрово – българската столица на хумора. Днес е международен културен център, който успешно обединява в едно чертите на музей и на оживена галерия, където си дават среща образци на съвременното хумористично и сатирично изкуство от цял свят. Мотото на музея е: „Светът е оцелял, защото се е смял“. Сградата на Дома на хумора и сатирата се извисява върху основите на стара кожарска фабрика и днес обхваща 10 изложбени зали с обща площ 8000 кв. м. Това го прави един от най-големите музеи в страната. 
В музея туристите се посрещат от екскурзовода с поздрава „Добре дошли и отишли” – типичен габровски поздрав. Един анекдот казва, че габровската домакиня винаги си изпраща гостите до вратата, за да е сигурна, че са останали доволни, но и че няма да се върнат. В постоянната експозиция „Корените на габровския хумор“, с която започва обиколката, са представени най-известните габровски анекдоти, илюстрирани от големия български карикатурист Борис Димовски. Близо до входа на експозицията ви приветства символът на Габрово – черната котка без опашка. Една местна шега гласи, че габровци режели опашките на своите котки, за да излизат по-бързо от стаята и така да се губи по-малко топлина през студените зимни месеци. Това, разбира се, е само шега и никой габровец не е отрязал опашката на своята котка. На централно място е изложена картината на художника Ради Неделчев, изобразяваща друг габровски символ – голямото яйце с кранче. Габровските домакини били толкова икономични, че им се свидело цяло яйце за застройка на чорбата. Само на празник са слагали по цяло яйце. Габровската икономия и пестеливост е пословична и често се използва като епитет за много стиснати и свидливи хора. Изключително забавни са т.нар. габровски сувенири – чаши-половинки за кафе и чай, чаши за неканени гости, чаши за мъже с мустаци, габровска халба за бира с двойно дъно, за да се сипва по-малко и др. В музея ще видите още много забавни неща и габровски „патенти”. За децата има направена специална развлекателна зала – „Планета Габрово“. Тук децата могат да се забавляват, да тичат и играят и да пипат експонатите. В единствената в света „Виц Банка“ всеки посетител може да остави своя любим виц. На 1 април всяка година Домът на хумора и сатирата отбелязва своя рожден ден с много веселие и празнична програма. От Дома на хумора и сатирата можете да си закупите за спомен смешен сувенир или книга с анекдоти.
Соколски манастир "Успение Богородично"
/50 км. от с. Вонеща вода/
Соколският манастир „Успение Богородично” се намира в местността Соколова пещера, на 15 км югоизточно от Габрово и на 4 км от архитектурно-етнографския комплекс „Етъра”. С „Етъра” го свързва туристическа пътека, която минава през красива местност, а преходът по нея отнема около 2 часа. До манастира води добър асфалтов път от града. Манастирът е основан от архимандрит Йосиф Соколски. През 1833 г. до входа на близката пещера Сокола той построил малка дървена църква и паянтова жилищна постройка, а през 1834 г. с помощта на хора от близките села на мястото на дървените постройки е издигнат и осветен голям храм. Храмът представлява еднокорабна, едноапсидна, еднокуполна сграда, а стенописите в него са направени по-късно. През Възраждането в Соколския манастир е основано килийно училище. В годините до Освобождението през 1878 г. светата обител e давала убежище на бореца за свобода Васил Левски и четата на капитан дядо Никола - друг радетел за национално освобождение. 
През Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) манастирът е превърнат в лазарет за ранените руски войници. През 1868 г. в манастирския двор известният в цяла България самоук майстор строител Колю Фичето построил кръгообразна каменна чешма с осем чучура, която е запазена и до днес и е една от най-интересните забележителности в манастира. Смята се, че Колю Фичето е построил също и красивата каменна стена и костницата до манастирския храм. До средата на ХХ в. манастирът е бил мъжки, но през 1959 г. тук се преместили монахините от Габровския девически манастир. Оттогава Соколският манастир е девически. При преместването си монахините донесли ценни икони и документи. Дворът му е добре поддържан, с красиви цветни алеи.
Виртуална разходка
